Рядко си позволявам да пиша в това пространство, рядко вече си позволявам да пиша въобще, но в този случай нямам друга алтернатива, защото, "когато доброто бездейства, злото възтържествува". Когато за първи път се "срещнах" с Радослав, по телефона, бях в най-големия възможен ад, този, в който детето ти е между живота и смъртта... Не само, че не вярвах, а и не исках да съществувам. Не вярвах, че има сила, която би могла да спаси мен, детето ми, да изкара живота ми от онзи ад. Не вярвах и това е водещо... После, после станах развалина. Детето ми днес е живо и здраво, а аз възкръсвамот пепелта, като Феникс, благодарение на тази безумна връзка, която този Човек изгради с мен, за мен и заедно с мен. И няма думи, и няма сили, с които да съумея някога да изкажа огромната си благодарност затова, че сме живи, затова, че сме, за това, че ще съществуваме и ще се развиваме аз, детето ми, децата ми, семейството ми. Двустранен процес, да, но без тази огромна енергия и обич аз щях вече да съм в нищото... Благодаря ти, Радо!Продължавай!!! Бъди!!!
- Д. Ю. -